Луксозно издание на роман от Съмърсен Моъм
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ДУШИ В ОКОВИ
от
Съмърсет Моъм
размер: 624 стр.
Цена 24,95 лева
ISBN 978-954-26-2161-4
Превод: Димитри Иванов
Луксозно издание на блестящия разказ „ Души в окови “ от Съмърсет Моъм
Очаквайте на 19 юли!
За създателя
Уилям Съмърсет Моъм (1874 – 1965) e британски публицист и драматург, чието творчество оставя дълбоки следи в актуалната литература. Сред най-известните му произведения са „ Души в окови “, „ Луна и грош “, „ Цветният воал “, „ Острието на бръснача “ и други Съмърсет Моъм се подрежда и измежду най-големите майстори на описа. Творчеството му се отличава с натурализъм, психическа меродавност и многопластовост.
За „ Души в окови “
Останал сирак овреме, Филип Кери копнее за живот, изпълнен с обич и завършения. След трудно детство при студения си чичо Филип най-накрая се усеща порасъл и свободен да стартира живота си надалеч от рестриктивните мерки. Заминава за Хайделберг, а по-късно и за Париж, решен да реализира фантазията си да стане художник. Скоро обаче схваща, че същинският живот не е подобен, какъвто го е виждал в младежките си мечти. Осъзнал, че му липсва гений, Филип се връща в Лондон и се захваща с медицина. Там среща Милдрид и се влюбва безпаметно и буйно. Попаднал в оковите на любовта, Филип доближава до най-дълбоките глъбини на отчаянието. И схваща: любовта може да унищожи индивида. Или да го въздигне.
Откъс
Не можеше да престане да мисли за нея. Гневно се надсмиваше над личната си нелепост. Нима е толкоз значимо какво ще каже някаква си анемична хлапачка! Никой с изключение на Дънсфорд не знаеше за унижението му, пък и Дънсфорд несъмнено от дълго време бе не запомнил, само че Филип усещаше, че няма да се успокои, до момента в който не заличи обидата. Обмисли по какъв начин е най-добре да постъпи. Реши да върви в сладкарницата всеки ден; ясно, че е направил неприятно усещане, само че е задоволително проницателен, с цел да го промени – ще внимава в думите си, ще се държи по този начин, че да не засегне и най-болезнената сензитивност. Така и постъпи, само че на вятъра! При влизането споделяше „ добър ден “, тя му отговаряше със същите думи, само че един път, когато преднамерено пропусна да я поздрави, с цел да види дали тя ще го поздрави първа, тя въобще не отвори уста. Наум я наричаше с една дума, която може да се каже за доста дами, само че която възпитаните хора въобще не използват. Поръча си чай с каменно лице. Реши да не й проговаря и си потегли, без да се сбогува. Обеща пред себе си в никакъв случай повече да не стъпи в тази сладкарница, само че на другия ден, щом стана време за чай, почувства, че го обзема безпокойствие. Напразно се опитваше да мисли за нещо друго. Накрая призна обезверено пред себе си:
– Защо пък да не отида, като желая.
Дълго се бе борил със себе си, тъй че влезе едвам към седем часа.
– Мислех, че няма да дойдете – сподели момичето, до момента в който той сядаше.
Филип почувства, че се изчервява, и сърцето му стартира да тупти по-силно.
– Бях арестуван, невероятно ми беше да дойда в точния момент.
– Сигурно сте рязали хора.
– Чак пък толкоз! Не.
– Но сте студент, нали?
– Да.
Явно бе, че това задоволи любознанието й. Тя се отдалечи и тъй като на нейните маси към този момент съвсем нямаше гости, зачете някакъв разказ. По това време още ги нямаше шестпенсовите издания с всеобщ тираж. Бездарни писатели постоянно доставяха книжния пазар с долнокачествена продукция, предопределена за необразованите маси. Филип беше в унес: тя му бе заговорила първа. Наближаваше времето, когато той на собствен ред ще може да й каже какво мисли за нея. Какво задоволство – да й покаже какъв брой доста я презира! Погледна я още веднъж. Наистина имаше хубав профил. Чудно за какво англичанки от простолюдието постоянно имат така смайващо безукорни черти. Но чертите й бяха студени като мрамор, а заленикавият загар на нежната кожа издаваше неприятно здраве. Сервитьорките бяха униформени: скромни черни рокли с бяла престилка, маншети и шапчица. Филип я нарисува, както бе седнала, наведена над книгата – тя изговаряше шепнешком думите, до момента в който четеше – и остави скицата на масата. Оказа се, че е било положително скимване, тъй като на другия ден тя му се усмихна незабавно щом го зърна.
– Не знаех, че умеете да рисувате.
– Следвах живопис в Париж цели две години.
– Снощи демонстрирах рисунката на шефката и тя онемя. Съвсем съм същата.
– Разбира се.
Тя отиде да донесе чая, а една от другите сервитьорки се приближи към Филип.
– Видях по какъв начин сте нарисували мис Роджърс. Страшно си наподобява.
За първи път чуваше името й и се възползва от това, когато я повика за сметката.
– Научили сте името ми! – учуди се тя.
– Чух го от вашата другарка – говорихме с нея за рисунката.
– Тя желае и нея да нарисувате. Недейте. Започнете ли, няма да можете да се отървете. Всички ще желаят да ги нарисувате. – След това с учудваща променчивост добави: – Какво стана с приятеля ви? Да не е отпътувал?
– Нима го помните?
– Хубаво момче беше.
Филип усети изключително възприятие. Не можеше да го дефинира тъкмо. Дънсфорд в действителност имаше хубави къдрави коси, свежа кожа и очарователна усмивка. Като реши, че има защо да му завижда, Филип добави през смях:
– О, той е влюбен!
Докато се прибираше вкъщи, накуцвайки, Филип си повтори диалога буквално. Сега тя се държеше изцяло другарски. Представеше ли се комфортен случай, щеше да й предложи да я нарисува по-старателно. Това несъмнено ще я поласкае. Имаше забавно лице, удивителен профил и нещо омагьосващо в този зеленикав загар. На какво подсещаше в действителност? Мина му през мозъка на първо време за грахова чорба, след това отхвърли възмутено тази визия и се спря на друго съпоставяне: листенцата на чайна роза, които късаш едно по едно, преди тя да е разцъфнала.
п редставя
ДУШИ В ОКОВИ
от
Съмърсет Моъм
размер: 624 стр.
Цена 24,95 лева
ISBN 978-954-26-2161-4
Превод: Димитри Иванов
Луксозно издание на блестящия разказ „ Души в окови “ от Съмърсет Моъм
Очаквайте на 19 юли!
За създателя
Уилям Съмърсет Моъм (1874 – 1965) e британски публицист и драматург, чието творчество оставя дълбоки следи в актуалната литература. Сред най-известните му произведения са „ Души в окови “, „ Луна и грош “, „ Цветният воал “, „ Острието на бръснача “ и други Съмърсет Моъм се подрежда и измежду най-големите майстори на описа. Творчеството му се отличава с натурализъм, психическа меродавност и многопластовост.
За „ Души в окови “
Останал сирак овреме, Филип Кери копнее за живот, изпълнен с обич и завършения. След трудно детство при студения си чичо Филип най-накрая се усеща порасъл и свободен да стартира живота си надалеч от рестриктивните мерки. Заминава за Хайделберг, а по-късно и за Париж, решен да реализира фантазията си да стане художник. Скоро обаче схваща, че същинският живот не е подобен, какъвто го е виждал в младежките си мечти. Осъзнал, че му липсва гений, Филип се връща в Лондон и се захваща с медицина. Там среща Милдрид и се влюбва безпаметно и буйно. Попаднал в оковите на любовта, Филип доближава до най-дълбоките глъбини на отчаянието. И схваща: любовта може да унищожи индивида. Или да го въздигне.
Откъс
Не можеше да престане да мисли за нея. Гневно се надсмиваше над личната си нелепост. Нима е толкоз значимо какво ще каже някаква си анемична хлапачка! Никой с изключение на Дънсфорд не знаеше за унижението му, пък и Дънсфорд несъмнено от дълго време бе не запомнил, само че Филип усещаше, че няма да се успокои, до момента в който не заличи обидата. Обмисли по какъв начин е най-добре да постъпи. Реши да върви в сладкарницата всеки ден; ясно, че е направил неприятно усещане, само че е задоволително проницателен, с цел да го промени – ще внимава в думите си, ще се държи по този начин, че да не засегне и най-болезнената сензитивност. Така и постъпи, само че на вятъра! При влизането споделяше „ добър ден “, тя му отговаряше със същите думи, само че един път, когато преднамерено пропусна да я поздрави, с цел да види дали тя ще го поздрави първа, тя въобще не отвори уста. Наум я наричаше с една дума, която може да се каже за доста дами, само че която възпитаните хора въобще не използват. Поръча си чай с каменно лице. Реши да не й проговаря и си потегли, без да се сбогува. Обеща пред себе си в никакъв случай повече да не стъпи в тази сладкарница, само че на другия ден, щом стана време за чай, почувства, че го обзема безпокойствие. Напразно се опитваше да мисли за нещо друго. Накрая призна обезверено пред себе си:
– Защо пък да не отида, като желая.
Дълго се бе борил със себе си, тъй че влезе едвам към седем часа.
– Мислех, че няма да дойдете – сподели момичето, до момента в който той сядаше.
Филип почувства, че се изчервява, и сърцето му стартира да тупти по-силно.
– Бях арестуван, невероятно ми беше да дойда в точния момент.
– Сигурно сте рязали хора.
– Чак пък толкоз! Не.
– Но сте студент, нали?
– Да.
Явно бе, че това задоволи любознанието й. Тя се отдалечи и тъй като на нейните маси към този момент съвсем нямаше гости, зачете някакъв разказ. По това време още ги нямаше шестпенсовите издания с всеобщ тираж. Бездарни писатели постоянно доставяха книжния пазар с долнокачествена продукция, предопределена за необразованите маси. Филип беше в унес: тя му бе заговорила първа. Наближаваше времето, когато той на собствен ред ще може да й каже какво мисли за нея. Какво задоволство – да й покаже какъв брой доста я презира! Погледна я още веднъж. Наистина имаше хубав профил. Чудно за какво англичанки от простолюдието постоянно имат така смайващо безукорни черти. Но чертите й бяха студени като мрамор, а заленикавият загар на нежната кожа издаваше неприятно здраве. Сервитьорките бяха униформени: скромни черни рокли с бяла престилка, маншети и шапчица. Филип я нарисува, както бе седнала, наведена над книгата – тя изговаряше шепнешком думите, до момента в който четеше – и остави скицата на масата. Оказа се, че е било положително скимване, тъй като на другия ден тя му се усмихна незабавно щом го зърна.
– Не знаех, че умеете да рисувате.
– Следвах живопис в Париж цели две години.
– Снощи демонстрирах рисунката на шефката и тя онемя. Съвсем съм същата.
– Разбира се.
Тя отиде да донесе чая, а една от другите сервитьорки се приближи към Филип.
– Видях по какъв начин сте нарисували мис Роджърс. Страшно си наподобява.
За първи път чуваше името й и се възползва от това, когато я повика за сметката.
– Научили сте името ми! – учуди се тя.
– Чух го от вашата другарка – говорихме с нея за рисунката.
– Тя желае и нея да нарисувате. Недейте. Започнете ли, няма да можете да се отървете. Всички ще желаят да ги нарисувате. – След това с учудваща променчивост добави: – Какво стана с приятеля ви? Да не е отпътувал?
– Нима го помните?
– Хубаво момче беше.
Филип усети изключително възприятие. Не можеше да го дефинира тъкмо. Дънсфорд в действителност имаше хубави къдрави коси, свежа кожа и очарователна усмивка. Като реши, че има защо да му завижда, Филип добави през смях:
– О, той е влюбен!
Докато се прибираше вкъщи, накуцвайки, Филип си повтори диалога буквално. Сега тя се държеше изцяло другарски. Представеше ли се комфортен случай, щеше да й предложи да я нарисува по-старателно. Това несъмнено ще я поласкае. Имаше забавно лице, удивителен профил и нещо омагьосващо в този зеленикав загар. На какво подсещаше в действителност? Мина му през мозъка на първо време за грахова чорба, след това отхвърли възмутено тази визия и се спря на друго съпоставяне: листенцата на чайна роза, които късаш едно по едно, преди тя да е разцъфнала.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ